С колело на планина

....или беше с деца на море.. :-) Миналата седмица бяхме с Наката в стара планина. Решихме да пробваме дали може да се пребиеме с колело там...Слава богу не успяхме. Обаче установих, че е много яко да караме в планината...пък и е доста по-бързо. Маршрут който една група го взеха за 5-6 часа, на нас ни отне около 2-3. Направихме екскурзията два дена. Качихме се на Беклемето с колата на Наката и я оставихме там. Идеята беше да стигнем Амбарица, но както всяко едно мое начинание, и това претърпя голбални промени... Първо като видяхме баира който трябва да изкачваме, поразмислихме и решихме да видим как ще бъде след първата хижа (Дерменка) преди да продължим към Амбарица. На първите 15 минути капнахме (все пак беше и голям наклона). Излишно е да казвам, че слязохме да бутаме....:-) След това малко повлязохме във форма и продължихме карайки, като имаше малки периоди на бутане. Така стигнахме Дерменка... не беше кой знае колко трудно. Казахме си като нищо може да стигнем и Амбарица. Да ама не! След като хапнахме по един сандвич, продължихме по пътя но терена рязко се промени. Почна само изкачване..по едни каманаци, към върха в най-големия пек (към 3 часа следобед). Направо ни се взе здравето. Най-накрая стигнахме кажи речи върха и решихме да пробваме да заобиколим по една пряка пътечка. Тази "пряка" пътечка, така ни изтощи, че просто нямам думи. Незнам дали някой се е пробвал да кара (или бута) колело през клекове и драки, но мога да ви уверя, че просто не става...Наложи се да си носим колелата във въздуха, за да можем да минаваме по пътечката. След това навлязохме в гората, която беше борова, и там нещата станаха още по зле..щото няма накъде повече да си вдигаш колелото, а боровите клони само се заплитат в шпиците и гумите...така тази пътечка ни отне около половин кошмарен час. След това бяхме толкова капнали, че едвам ходихме. Пак започнаха изкачванията и по-едно време просто не можехме да продължим. Едвам дишаш, правиш една крачка и почваш да прималяваш...тогава усетих, че нещата са наистина зле и седнахме да починем малко. Наката даже поспа :-) Аз пък хапнах сандвич, който малко ме убодри. След няколко такива лирически отклонения най-накрая изкачихме втория връх и стигнахме Добрила. Там имаше толкова много народ, че хижаря направо ни каза, че няма места. Даже и палатката си бил дал вече...можело само на пода в кухнята да спим. Само като си помислих, колко сме уморени... а как повечето туристи бяха дошли да се напиват, си представих танци и пиянстване до малките часове на следващия ден. Единодушно решихме да слезем до Незабравка. Тя се намираше на 40 мин пеша, ама ния го взехме за 10 с едно лудо спускане по надолнището. Слава богу там имаше места и даже спахме в стая с две легла..имаше даже и баня! Хапнахме и легнахме да спим. Идеята беше да станем рано сутрин към 8.... никой не чу алармата, така че станахме в 10 :-) Поразпитахме хората в хижата и се оказа, че има един по-прях път по който можем да мине. Даже се оказа че едно то най-големите изкачвания вчера, е било просто излишно упражнение. Пътя беше готин, общо взето равен. Стигнахме пак до един връх който изкачихме, но не беше кой знае колко трудно изкачване. След това беше само спускане...яко до Дерменка. Там пък някой оставил чешмата отворена и съответно всичката вода от резервоара беше изтекла...примолихме се да си напълним вода за пиене и след като хапнахме продължихме пътя....Сега всичкото изкачване което правихме предишния ден, беше станало на спускане..яко кеф и рокенрол :-) Така без много произшествие стигнахме колата и с това приключи нашата малка авантюра. Определено беше много яко... но следващия път може би ще изберем малко по-нормален маршрут :-)